България е двойно по-богата отпреди 20 години
България е двойно по-богата отпреди малко повече от 20 години, а участието в Европейски Съюз е един от факторите за възстановяване на стандарта. Този извод може да се направи от обширен разбор за икономическото развиване на страната в границите на единния пазар, направен от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Ключовият индикатор - БВП на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба, в България се е нараснал от 29% от средноевропейското равнище (ЕС-27) през 2000 г. до 45% през 2010 година и 64% през 2023 г. В годината преди присъединението към Европейски Съюз (2006 г.) Брутният вътрешен продукт на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България е бил под границата от 40%. Това значи, че за към 20 години стандартът на живот у нас се е доближил значително към този на междинния европеец и страната наваксва изоставането си.
При фактическото самостоятелно потребление на човек от популацията се следи сходна динамичност. През 2000 година фактическото самостоятелно ползване в България е било 32% от междинното за Европейски Съюз (ЕС-27). В годината преди участието на страната в Европейски Съюз (2006 г.) индикаторът е достигнал 42%, а към 2022 година към този момент е бил на равнище от 69%.
" Интересно е, че и при двата индикатора се следи съществено усъвършенстване в интервала след пандемията. Това е подбудено както от бързото възобновяване на стопанската система и по-силния стопански напредък в последните две години, по този начин и от корекцията на популацията на база преброяването от 2021 година ", уточняват от ИПИ.
Според икономистите догонването е разследване от стабилно по-високия стопански напредък в Българияспрямо междинния за Европейски Съюз. Това важи за целия регион на Централна и Източна Европа, като новите страни членки (2004 и 2007 г.) регистрират по-висок напредък и по този начин се сближават с най-големите стопански системи в Европейски Съюз.
През 2022 година четири страни от ЦИЕ (Словения, Чехия, Литва и Естония) са в рамките на 85-90% от средноевропейското равнище по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба, а други пет (Полша, Унгария, Словакия, Латвия и Румъния) са в рамките на 70-80%. България остава единствената страната от новите страни членки, която е под границата от 70%, но в това време е на своя исторически най-много.
В края на 2023 година икономическият напредък в Европа изчезна, като доста от страните изпаднаха в рецесия. България обаче към момента е изрично в позитивна територия и регистрира сензитивно по-висок растеж на Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз и еврозоната както през 2022 година, по този начин и през 2023 година, написа в разбора.
Данните за икономическия напредък и конвергенцията демонстрират, че страните, които са се възползвали най-вече от единния пазар през последните 20 години, са точно новите страни членки от Централна и Източна Европа, твърдят икономистите.
Конкурентните преимущества на страните от района са свързани с по-ниски разноски и по-добра среда за правене на бизнес, разумна фискална политика и доста по-ниска тежест на държавния дълг. Именно те им разрешават да извлекат огромна изгода от достъпа до необятния пазар на Европейски Съюз.
България отчита огромен растеж във външната търговия през последните 20 години. Износът на артикули и услуги нараства от под 13 милиарда евро в годината преди участието в Европейски Съюз и присъединяване в единния пазар (2006 г.) до над 57 милиарда евро през 2023 година
Делът на износа на стоки от България в границите на единния пазар нараства от 60% преди присъединението към Европейски Съюз до равнища от 65-66% след пандемията.
Износът на България се усилва освен като безспорна стойност, само че и като дял от стопанската система.
Общият експорт на артикули и услуги от България при започване на новото хилядолетие е към 35% от Брутният вътрешен продукт на страната, като внезапно се повишава в интервала на присъединение към Европейски Съюз (2004-2007 г.) и към първата година на присъединяване в единния пазар минава границата от 50% от Брутният вътрешен продукт. В последните 10 години, като се изключи най-тежкия интервал на пандемията, износът на артикули и услугиот България е в рамките на 60-70% от Брутният вътрешен продукт.
Експортът е двигател на икономическия напредък, сочи анализът.
Въпреки бързото увеличение на износа на услуги – както обичайните туризъм и интернационален превоз, по този начин и на практика новосъздадените в последните две десетилетия ИТ и аутсорсинг на бизнес процеси, като цяло огромното релативно " отваряне " се случва по линия на търговията със артикули. Това е резултат от редом разрастващи се трендове на обилни вложения в разширение на потенциала на големи преработватели на основни суровини и артикули и на откриване на нови индустриални мощности, включени във вериги на добавена стойност на огромни производители в единния пазар, включително електроника, автомобилна промишленост, машини и оборудване и други
Макар да липсва детайлна разбивка на чуждите инвестиции за последните 20 години, данните за задграничните директни вложения с струпване в интервала 2010-2022 година, както и разбивката на непознатите капитали от Европейски Съюз и от останалия свят, демонстрират голямата роля на участието в Европейски Съюз и свободното придвижване на капитали в границите на единния пазар за ръста на външните капитали в България през последните две десетилетия.
Преките задгранични вложения с струпване са значим знак, защото отразяват не притока през съответната година, а текущия размер на непознатите капитали в дадена стопанска система. През 2010 година ПЧИ в България са 33.7 милиарда евро. Към 2022 година техният
размер достига 53.9 милиарда евро., т.е. Ръстът е от над 20 милиарда евро. (60%) за интервал от 12 години.
Към 2022 г. преките задгранични вложения в България от страните от ЕС възлизат на 40 милиарда евро, като това са близо 75% от всички непознати капитали в страната. Детайлните данни за интервала 2015-2022 година демонстрират, че огромният растеж идва най-вече от страните от Европейски Съюз, в това число и в годините след пандемията.
Чуждите капитали са главно ориентирани към индустрията, финансовия бранш, интервенциите с недвижими парцели и търговията. Водещи към момента са интервенциите с недвижими парцели (11.3 милиарда евро), при които обаче не се следи сериозна динамичност в последните години – растеж от едвам 13% в интервала 2015-2022 година, при общ растеж в непознатите капитали от 35% в стопанската система.
Малко над половината от непознатите капитали в стопанската система на България са съсредоточени в промишлеността (10.6 милиарда евро), финансовия бранш (10 милиарда евро) и търговията (7.8 милиарда лева.).
Ключовият индикатор - БВП на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба, в България се е нараснал от 29% от средноевропейското равнище (ЕС-27) през 2000 г. до 45% през 2010 година и 64% през 2023 г. В годината преди присъединението към Европейски Съюз (2006 г.) Брутният вътрешен продукт на човек от популацията по паритет на покупателна дарба в България е бил под границата от 40%. Това значи, че за към 20 години стандартът на живот у нас се е доближил значително към този на междинния европеец и страната наваксва изоставането си.
При фактическото самостоятелно потребление на човек от популацията се следи сходна динамичност. През 2000 година фактическото самостоятелно ползване в България е било 32% от междинното за Европейски Съюз (ЕС-27). В годината преди участието на страната в Европейски Съюз (2006 г.) индикаторът е достигнал 42%, а към 2022 година към този момент е бил на равнище от 69%.
" Интересно е, че и при двата индикатора се следи съществено усъвършенстване в интервала след пандемията. Това е подбудено както от бързото възобновяване на стопанската система и по-силния стопански напредък в последните две години, по този начин и от корекцията на популацията на база преброяването от 2021 година ", уточняват от ИПИ.
Според икономистите догонването е разследване от стабилно по-високия стопански напредък в Българияспрямо междинния за Европейски Съюз. Това важи за целия регион на Централна и Източна Европа, като новите страни членки (2004 и 2007 г.) регистрират по-висок напредък и по този начин се сближават с най-големите стопански системи в Европейски Съюз.
През 2022 година четири страни от ЦИЕ (Словения, Чехия, Литва и Естония) са в рамките на 85-90% от средноевропейското равнище по индикатора Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в стандарти на покупателна дарба, а други пет (Полша, Унгария, Словакия, Латвия и Румъния) са в рамките на 70-80%. България остава единствената страната от новите страни членки, която е под границата от 70%, но в това време е на своя исторически най-много.
В края на 2023 година икономическият напредък в Европа изчезна, като доста от страните изпаднаха в рецесия. България обаче към момента е изрично в позитивна територия и регистрира сензитивно по-висок растеж на Брутният вътрешен продукт в съпоставяне със междинните стойности за Европейски Съюз и еврозоната както през 2022 година, по този начин и през 2023 година, написа в разбора.
Данните за икономическия напредък и конвергенцията демонстрират, че страните, които са се възползвали най-вече от единния пазар през последните 20 години, са точно новите страни членки от Централна и Източна Европа, твърдят икономистите.
Конкурентните преимущества на страните от района са свързани с по-ниски разноски и по-добра среда за правене на бизнес, разумна фискална политика и доста по-ниска тежест на държавния дълг. Именно те им разрешават да извлекат огромна изгода от достъпа до необятния пазар на Европейски Съюз.
България отчита огромен растеж във външната търговия през последните 20 години. Износът на артикули и услуги нараства от под 13 милиарда евро в годината преди участието в Европейски Съюз и присъединяване в единния пазар (2006 г.) до над 57 милиарда евро през 2023 година
Делът на износа на стоки от България в границите на единния пазар нараства от 60% преди присъединението към Европейски Съюз до равнища от 65-66% след пандемията.
Износът на България се усилва освен като безспорна стойност, само че и като дял от стопанската система.
Общият експорт на артикули и услуги от България при започване на новото хилядолетие е към 35% от Брутният вътрешен продукт на страната, като внезапно се повишава в интервала на присъединение към Европейски Съюз (2004-2007 г.) и към първата година на присъединяване в единния пазар минава границата от 50% от Брутният вътрешен продукт. В последните 10 години, като се изключи най-тежкия интервал на пандемията, износът на артикули и услугиот България е в рамките на 60-70% от Брутният вътрешен продукт.
Експортът е двигател на икономическия напредък, сочи анализът.
Въпреки бързото увеличение на износа на услуги – както обичайните туризъм и интернационален превоз, по този начин и на практика новосъздадените в последните две десетилетия ИТ и аутсорсинг на бизнес процеси, като цяло огромното релативно " отваряне " се случва по линия на търговията със артикули. Това е резултат от редом разрастващи се трендове на обилни вложения в разширение на потенциала на големи преработватели на основни суровини и артикули и на откриване на нови индустриални мощности, включени във вериги на добавена стойност на огромни производители в единния пазар, включително електроника, автомобилна промишленост, машини и оборудване и други
Макар да липсва детайлна разбивка на чуждите инвестиции за последните 20 години, данните за задграничните директни вложения с струпване в интервала 2010-2022 година, както и разбивката на непознатите капитали от Европейски Съюз и от останалия свят, демонстрират голямата роля на участието в Европейски Съюз и свободното придвижване на капитали в границите на единния пазар за ръста на външните капитали в България през последните две десетилетия.
Преките задгранични вложения с струпване са значим знак, защото отразяват не притока през съответната година, а текущия размер на непознатите капитали в дадена стопанска система. През 2010 година ПЧИ в България са 33.7 милиарда евро. Към 2022 година техният
размер достига 53.9 милиарда евро., т.е. Ръстът е от над 20 милиарда евро. (60%) за интервал от 12 години.
Към 2022 г. преките задгранични вложения в България от страните от ЕС възлизат на 40 милиарда евро, като това са близо 75% от всички непознати капитали в страната. Детайлните данни за интервала 2015-2022 година демонстрират, че огромният растеж идва най-вече от страните от Европейски Съюз, в това число и в годините след пандемията.
Чуждите капитали са главно ориентирани към индустрията, финансовия бранш, интервенциите с недвижими парцели и търговията. Водещи към момента са интервенциите с недвижими парцели (11.3 милиарда евро), при които обаче не се следи сериозна динамичност в последните години – растеж от едвам 13% в интервала 2015-2022 година, при общ растеж в непознатите капитали от 35% в стопанската система.
Малко над половината от непознатите капитали в стопанската система на България са съсредоточени в промишлеността (10.6 милиарда евро), финансовия бранш (10 милиарда евро) и търговията (7.8 милиарда лева.).
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ